В рамките на програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-A ИПП България-Турция, изпълнявана в Турция, 21 малки и средни предприятия (МСП), работещи в провинциите Одрин и Къркларели, получиха финансиране за реализиране на съвместни проекти с българските си партньори в рамките на поканата за предложения „Щадящ околната среда трансграничен регион“.
След консултации с Министерството на промишлеността и технологиите и Министерството на финансите в Р. Турция за изясняване на правната рамка относно безвъзмездните средства и стимулите за МСП, бяха установени няколко важни съображения, които трябва да се вземат предвид от МСП, притежаващи сертификати за инвестиционни стимули, при извършване на разходи по проекта.
МСП, подкрепяни по програмата Интеррег VI-A ИПП България-Турция 2021-2027, трябва да включват инвестиционните разходи, направени по тази подкрепа — като закупуване на машини и оборудване, строителство на сгради и други свързани разходи — към общата сума на фиксираните инвестиции, декларирана по техните сертификати за инвестиционни стимули (ако има такива). Всяка подкрепа, получена в излишък, подлежи на възстановяване от бенефициента съгласно приложимото законодателство.
Тъй като няма освобождаване от ДДС за разходите, направени по проекта по програмата Интеррег VI-A ИПП България-Турция 2021-2027, всички разходи трябва да бъдат извършени с включен ДДС.
Всички фактури, свързани с доставката на стоки и услуги, финансирани по Програмата, трябва да съдържат следното изявление (на турски или английски език), за да бъде възможно възстановяването на сумите: „Този продукт/услуга/строителни работи са закупени с безвъзмездна финансова подкрепа, предоставена по програмата Интеррег VI-A ИПП България-Турция 2021–2027.“
По-долу е представена правна оценка по този въпрос:
Програмите Интеррег се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1059. Съгласно правилата на програмата, разходите за ДДС се считат за допустими разходи за периода 2021–2027 г. и могат да бъдат финансирани от бюджета на проекта. От друга страна, практиките за стимулиране на инвестициите в Турция се регулират от Президентски указ № 9903 относно „Държавни помощи за инвестиции“, който влезе в сила след публикуването му в Официален вестник № 32915 от 30 май 2025 г. Член 14 от указа, озаглавен „Освобождаване от ДДС“, гласи: „В съответствие със Закона за данъка върху добавената стойност № 3065 от 25 октомври 1984 г., вносът и вътрешната доставка на машини и оборудване, както и продажбите и лизингът на софтуер и нематериални права на инвеститори, притежаващи сертификати за стимулиране на инвестициите, могат да бъдат освободени от ДДС в рамките на обхвата на сертификата. Същата разпоредба се прилага за частични доставки на стоки, изброени като комплекти, единици, екипи или подобни в списъците с машини и оборудване, както и за прехвърляне на инвестициите, обхванати от сертификата.“ В първото изречение на временен член 1 от същия указ, озаглавен „Висящи заявления“, е предвидено, че: „Заявленията, висящи към датата на влизане в сила на този указ, се финализират в съответствие с действащите разпоредби към датата на заявлението.“ По същия начин, временен член 2, озаглавен „Прилагане на предишни постановления“, гласи: „Практиките, свързани с насърчителни сертификати, издадени по предишните постановления, продължават в рамките на указа, по който е издаден сертификатът, и други съответни разпоредби.“ В този контекст, член 29 от отменения Указ № 2012/3305, който беше заменен от настоящия Указ № 9903, включваше следната разпоредба, озаглавена „Използване на други видове подкрепа“: „Инвестиционните разходи, ползващи се от елементите за подкрепа по този Указ, не могат да се ползват от други видове подкрепа, предоставяни от публични институции и организации. За инвестиционни разходи, които вече са се възползвали или ще се ползват от други подобни подкрепа, не може да се подава заявление за подкрепа по този Указ до Министерството. В случай на нарушение на тази разпоредба, получената подкрепа по този Указ се възстановява в съответствие със съответното законодателство.“ Както е видно, съгласно националното законодателство, предприятията, ползващи се от една форма на държавна помощ, не могат да получават допълнителни данъчни облекчения, субсидии или лихвена подкрепа за същата инвестиция от други публични институции или схеми за подкрепа. |